Концептуална рамка

Стандартно трудово правоотношение – определение за работа, която се извършва по типичен (класически) начин, т.е.

• На пълен работен ден (пълен работен ден),
• на определено място, обикновено стационарно, т.е. в компания,
• през определен период от време (определено работно време),
• под строг надзор на работодателя,
• в екип, в сътрудничество с други хора,
• при запазване на пълна социална защита, произтичаща от разпоредбите на трудовото законодателство.

Нестандартна заетост – обратното на традиционната форма на работа. Прилагането на условия на труд и неговата организация, които се различават от правилата, които се прилагат за типично трудово правоотношение, т.е.

• непълно/съкратено работно време (напр. половината, една трета пълно работно време),
• на променливо (гъвкаво) работно място, което изисква движение, организирано по нетрадиционен начин (виртуално, дистанционно, в къщата на изпълнителя),
• без определяне на конкретно работно време, въз основа на системата от задачи (проекти),
• при осигуряване на автономност и гъвкавост на работата, свободата за изпълнение на задълженията на служителите,
• в изолация, сам, без строгия надзор на работодател,
• заобикаляйки някои или всички елементи на социална защита, установени от трудовото законодателство.

ВАЖНО

Настоящите разпоредби на трудовото законодателство се характеризират с гъвкавост, индивидуализация и дерегулация. Те трябва да отговорят на предизвикателствата на съвременния пазар, особено на нарастващата конкуренция, глобализацията, модерността, променливостта и непредсказуемостта на явленията.

***

Увеличаването на гъвкавостта на заетостта и популяризирането на нестандартните форми на работа се обосновава с факта, че има внезапни промени, засягащи пазара на труда. Това доказа пандемията от COVID-19, която внезапно популяризира дистанционната работа. Друг пример е икономическата криза. Тогава заетостта се запазва, но с непълен/съкратен работен ден, за да не се увеличава безработицата. Съвременното предизвикателство е развитието на съвременните телекомуникационни технологии, дигиталната трансформация и индустриалната революция, която се състои от доминирането на сектора на услугите, автоматизацията, електрификацията и роботизацията. Традиционната работна култура, основана на йерархия, формализация и стриктно разпределяне на задачите, започва да се следва от нестандартни форми на заетост, свързани със споделяне на знания, сътрудничество, децентрализация и работа, ориентирана към задачи.

Работник – лице, което се намира в отношения на зависимост от работодателя, извършва работа за определен период от време, за което получава фиксирано възнаграждение и се намира под специалната закрила на разпоредбите на трудовото законодателство.

Служител – лице, което извършва производствена или обслужваща дейност (работа) за друга страна въз основа на договор, който установява взаимни права и задължения, установени независимо, в съответствие с интересите на двете страни.

Самостоятелно заето лице – лице, което извършва индивидуална дейност за своя сметка и носи собствена отговорност, сътрудничи на един субект и изпълнява възложените му задачи; всъщност самостоятелно заетото лице действа като служител, въпреки че формално е предприемач.

Информиране – отнася се до предоставяне на информация от работодателя, за да се даде възможност на работниците и служителите чрез техни представители да се запознаят с темата и да я разгледат.

Консултиране – е обмен на мнения и установяване на диалог между работодателя и работниците и служителите, представлявани от техните представители.

Услуги – дефиниране на сектор на непроизводствена икономическа дейност въз основа на предоставянето на конкретни ползи или задоволяване на потребности; услугите могат да бъдат обществени (например здравеопазване, образование, обществена безопасност) или частни (търговски).

Социален диалог – цялостните взаимоотношения между работодатели и служители по въпроси, свързани с трудовите отношения, които се осъществяват на различни нива (на ниво компания, регионално, индустриално, национално, международно) и се провеждат по различни начини (напр. информация, консултации, споразумения), адаптирани към конкретната ситуация и нуждите на двете страни; процес на формално или неформално взаимодействие, насочен към постигане на консенсус.