Предизвикателствата Пред Европейския съюз и пазара на труда

Документ „Бяла книга за бъдещето на Европа. Съображения и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ от 1 март 2017 г. подчертава, че трябва да продължи създаването на единен вътрешен пазар, една от целите на който е да подобри условията на живот и труд на хората от Европейската общност. . Документът предвижда следните сценарии:

• Продължение – прилагане на положителна програма за реформи.
• Нищо освен единния пазар – съсредоточаване върху задълбочаване на определени ключови аспекти на единния пазар.
• Тези, които искат повече, правят повече – позволявайки на държавите-членки, които искат, да си сътрудничат по-тясно в определени области.
• Да работим по-малко заедно, но по-ефективно – съсредоточаване  върху постигането на резултати по-ефективно и бързо в конкретни области на политиката (иновации, търговия, сигурност, миграция, управление на границите и отбрана), като се обръща по-малко внимание на други въпроси.
• Да работим много повече заедно – да говорим с един глас на международната арена, да решаваме фундаментални въпроси заедно, особено в областта на сигурността и отбраната. В „Новата стратегическа програма за 2019-2024 г.“ от 20 юни 2019 г. Европейският съвет идентифицира четири приоритетни области, които трябва да ръководят работата на институциите на ЕС през следващите пет години в отговор на предизвикателствата и възможностите, произтичащи от новите глобални ситуации. Тези области включват:
• защита на гражданите и свобода;
• изграждане на силна и динамична икономическа база;
• изграждане на неутрална по отношение на климата, екологична, справедлива и социална Европа;
• насърчаване на европейските интереси и ценности на световната сцена.

Шестте приоритета включват:

• Европейската зелена сделка
• Европа, адаптирана към дигиталната ера
• Икономика, която служи на хората
• По-силна позиция на Европа в света
• Популяризиране на европейския начин на живот
• Нов тласък за европейската демокрация

Поради пандемията от COVID-19 беше разработен планът за реконструкция на Европа „NextGenerationEU“, който позволява да се натрупа повече сила след коронавируса, който причини огромен социален и икономически хаос. Благодарение на средствата ще настъпи съживяване в много сфери на живота. След пандемията от COVID-19 Европа ще стане по-дигитална, по-екологична, по-устойчива и по-добре подготвена за настоящи и бъдещи предизвикателства. Основната цел е тя да се превърне в модерна, конкурентоспособна и ресурсно ефективна икономика и социална общност. Тези промени ще бъдат придружени от създаването на по-качествени работни места. Реформите трябва да обхващат области:

• екологична трансформация
• цифрова трансформация
• интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и заетост
• социално и териториално сближаване
• здраве и имунитет
• политики за следващото поколение, включително образование и умения.

ВАЖНО

„NextGenerationEU“ е най-големият пакет от мерки за съживяване на европейската икономика досега.

***

Заслужава внимание и програмата за финансиране на Дигитална Европа (Digital), която има за цел да въведе ИКТ технологии в компании, граждани и публична администрация, за да оптимизира ползите и да отговори на изискванията за иновации, особено в трудовите отношения. Един конкурентен в световен мащаб пазар трябва да осигурява модерни, безопасни и справедливи условия на труд, да отчита компетенциите на служителите, необходими за трансформация, да създава възможности за професионално развитие и да насърчава социалното включване. Европа трябва да се стреми към отворено, демократично и устойчиво общество, което ще се основава на разработените досега ценности и принципи. В този контекст си струва да се позовем на Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., която гласи, че всеки служител има право на условия на труд, които зачитат неговото здраве, безопасност и достойнство. Той има право на ограничаване на максималното работно време, на дневна и седмична почивка и на платен годишен отпуск.

В резултат на предпазните мерки за предотвратяване на разпространението на корона вируса, работата чрез платформи стана популярна и придоби значение и започна да се третира като типична транспортна услуга, както и пазаруване и доставка на храна. То се превърна в стимул за иновации и фактор за растеж на заетостта, създаде необходимостта да се разгледат условията на труд и социалните аспекти на хората, които вършат работата. Работата през платформите е много разнообразна, което затруднява регулирането с цел по-добро балансиране на интересите на потребителите и регулиране на правата на работещите. Някои са самостоятелно заети, тези, които ценят автономията, но има и хора, които изпитват подчинение и контрол по отношение на нивата на заплатите и условията на труд. Опит за решаване на фундаментални въпроси, свързани с премахването на погрешната класификация и предоставянето на определени права, е проектът на директива от 9 декември 2021 г. за подобряване на условията на труд чрез онлайн платформи.

ВАЖНО

Поради разпространението на съвременните цифрови технологии, започна работа по регулирането на нетипичните форми на заетост, базирани на тях и осигуряването на подходящи условия за труд и защита на труда.

***

Още един пример, който сочи към регулаторни стремежи в рамките на нетипичната заетост, е резолюцията на Европейския парламент от 21 януари 2021 г., която съдържа препоръки към Комисията относно правото на офлайн, т.е. да не се наемат хора извън работно време на работни места, които трябва да да се извършват и да не участват в комуникация чрез цифрови средства, пряко или непряко. Освен това си струва да се отбележи, че се работи за приемане на ново споразумение между европейските социални партньори относно работата от разстояние. Намерението е да се ревизира предишното социално споразумение от 2002 г., което не беше превърнато в директива на ЕC. Въпреки че няма универсален регламент, работата от разстояние се появява в Директивата от 20 юни 2019 г. относно баланса между професионалния и личния живот за родители и настойници. В него се посочва, че служители с деца до определена възраст

(най-малко осем години) и настойници имат право да кандидатстват за гъвкава организация на работа с цел полагане на лични грижи. Според приетата дефиниция гъвкава организация на работа означава използването на дистанционна работа, гъвкаво работно време или съкратено/намалено работно време.